ПРЕД ИЗБОР – ЖЕРТВА ИЛИ СВОБОДЕН, ИЛИ ЧОВЕКЪТ ДА ЗАГЪРБИ СТРАХА
Бр. Антон Антонов
В нашите дни, Човечеството изживява решаващ стадий в цялостната си история. Стадий в който, Човекът не е просто наблюдател, а участник. Той е навлязъл във фазата - решаване на съдбата си. Отдавна заложеното космическо програмиране на предстоящето, е в дневния ред на Човечеството.
На различни места, по едно и също време се откриват знания и артефакти, запазени от различни земни традиции. На различни хора по Земята, които никога не са се познавали, идват едни и същи мисли-послания за промяна... Те ни говорят, Те подсказват...Това разкриване на Безмълвното Духовно Знание, идва в отговор на сигнали на Космическия Разум, постъпващи от Центъра на нашата Галактика, идващи през Млечния път, чрез нашето Слънце.
И това не е случайно избрано време..., просто е дошло времето. Пред избор сме. Ние, човеците и днес все още продължаваме да сме в плен на своите оковаващи представи. Ние сме във властта на чужди нечовешки парадигми, които се разминават с нашата невидима душевност. Тя е потисната. Душевността, е изтъкана от фина чиста енергия в която е кодирано нашето бъдеще. Ние трябва да го разгадаем сега, за да преоткрием забравената си същност. Кой тогава ни пречи да се освободим от старата невидима власт върху душите ни?
Това е Страхът! А, той е толкова многообразен. Моделът на нашите представи за заобикалащия ни свят, ни е натрапен. Така, чрез „страхът”, Човекът и Човечеството се държат в подчинение. Човекът не е това, което е. Тогава, какво е?
Ние, сме на прага на Просветлението и Осъзнаването. Изходът от човешкия кошмар е да разберем къде сме, кои сме в същност, и към какво трябва да се стремим? Днешните ни представи за нас са външни, онова което виждаме в „огледалото”. Другото – същността ни, е скрита дълбоко в душата ни, която е обхваната от страховете ни.
Предстои ни Трансформацията, или Времето през което Ние трябва да разберем себе си, да разрушим досегашните си представи, и да станем такива каквито сме – образ и подобие на Единния Безкраен Създател, или частица от Бог.
Трансформацията е преди всичко, нашето духовно прераждане. Но ние трябва да вземем Решението и да тръгнем по Новия си път, от точката в която се намираме сега. И да си припомним – кои сме в действителност? Страхът, този ръждясал катинар към Истината ни пречи. Не можем да продължаваме да живеем така, по-навик. Ние самите сме, най-голямата си Загадка..,другото е, видимото!
Дошло е времето за Промяна! И за Човека! Земята е жив организъм и всеки един от нас е една дребна неделима, частица от един от нейните органи – Човешкия род, заедно с Океаните, Атмосферата, живата и „нежива” Природа. Всички ние, съществуваме на тази и единствена Земя. И всички ние, заедно се движим с бясна скорост в Космоса, като пътници на един космически кораб - Земята. Всичко е енергия. Човекът по подобие на Земята (не обратно) притежава фина енергия, душа и ум. Всичко живо е в баланс и хармония. Няма случайни събития, няма революции в природата и човешкия свят, всичко се случва, когато настъпи такава необходимост, в името на всички... И това, не води до обреченост, такъв е Животът в неговото многообразие. Цикъл, след цикъл...
Страхуваме се от Краят. „Какво е Краят? „Краят” в космическата реалност е следващото стъпало към Бъдещето. И това е така, защото Космосът е в непрестанно движение, което няма начало и край. С движението напред на Времето, се поддържа Живота в Космоса. Времето по програмирания му Път, подновява всичко, чрез Промяната. Това е неизбежно.”
Но идва мигът на пробуждането и решението, и за Човека. Да се освободим от страха, предизвикан от подчиняващите ни парадигми, чрез които ни държат в плен, невидими (за сега) за нас -противостоящи сили. Изходът - Да сменим, ПАРАДИГМАТА, и ще бъдем невероятно свободни и окъпани от Светлина. Ние решаваме. Да бъдем, най-после – Ние, божиите частици... И тогава ще видим – Истината! Човекът и всичко живо на Земята е продукт на Светлината, на Слънцето, не на противостоящия мрак.
Управляващата ни и днес, парадигма – СТРАХЪТ, е в основата на злините, завистта, егоизмът, алчността, болестите, жестокостта, войните за ресурси и религии... Това не са качества и потребности на човека. Това са способите, чрез които ни управляват и искат ние, постоянно да се чувстваме – жертви... Страхът е посланикът на Непрогледната Тъмнина, чрез който тя се храни с нас - човеците, когато сме наранени, болни, страдащи , когато умираме... Непрогледността, без Страхът не може да я има!
Човекът – Страхът – Непрогледността – Светлината! Кое избираме? Какъв е Пътя към Новия Избор?
Не, Човекът, а Човечеството е уникално! В заедността, в синхроничността, в хармонията с другите е силата на отделния човек. Няма самотно живеещи – стрък трева, дърво, капка вода, частица от възхуха или човек. Има – зелени поля,пъстри гори, безкрайни океани, сини небеса, разнолико човечество!
Човекът е подобие, и е частица от Единния Безкраен Създател, Архитектът на Безкрайния Космос, заедно с майката Земя, и всичко онова, което се намира на нея. Човекът има Мисия, и тя не е свързана само с неговото оцеляване и страховете му. Човечеството може да го има, и да продължи своето съществуване, само заедно със Земята и цялата жива и „не жива” природа на нея. Отговорността към Земята е една от новите парадигми за човека. Както, майката Земя е опазила и пази още човешкия род през няколко епохи, така сега е дошло Времето, когато Човекът, освободен от страховете си, да се погрижи за своята майка-пазителка.
„Опознай себе си”! Какво означава този вечен призив? Разбери кой си в действителност, а това може да се случи, само когато разсечем паяжината на забраните и страховете. Тогава, Кодът за Човешкият смисъл, ще се разкрие...Нямаме нужда от посредници към Бог, защото Ние сме част от него. Да изгоним страховете от човешкия Свят, от майката – Земя!
В нашия Свят, винаги е имало човеци, които се наричат „Братя”, и не само...,и които единствено са религиозно, расово и политически търпими в различността си по-между си! Те са над различията. Защо, останалите човеци, не се замислят върху това? Кое прави единението между тези различни човеци..?
Не е ли „дошло времето, хората да тръгнат по пътя към единен световен неохуманизъм, включващ – Човека и Природата, който да поведе човеците към духовно очистване, чиста природа и просперитет от ново измерение. Защо не, едно ново Знание? „Това знание, към което се стреми Геометрията, е знание за Вечното, а не за преходното”(Платон). „Орфей над всички хора проповядваше идеята за Братството на Човечеството” (Аристотел)”
Единението ще прогони страховете. Да сключим Веригата на Единението! Тя повишава нашата енергия и ни прави неуязвими за мрака. Страхът се бои от Светлината...да го изпратим в Непрогледността!
Само чистия Нов Човешки (Божествен) Ред, може да осмисли съществуването на Човека и Човечеството напред...в Новата Ера. И тогава, пред нас ще бъде само ...Светлина...!
NOVUS ORDO HUMANUM !
